През последните няколко години Европейският съюз подготвя реформи, които да превърнат Европа в единен цифров пазар. По този начин всички хора в Европа биха могли да купуват стоки и услуги онлайн от всяка една страна членка на Европейския съюз, а не само там където се намират физически. Услуги като Нетфликс например, ще бъдат уеднаквени, а не както е в момента всяка страна да има различен достъп до съответното съдържание поради конфликт с държателите на авторското право. Това разбира се е трудно достижимо и вече мина една година от публикуваните предложения на Европейската комисия (http://europa.eu/rapid/press-release_IP-16-1887_en.htm ), които включват в себе си и така популярното напоследък геоблокиране. Водещото предложение е това, че „геоблокирането и други форми на дискриминация въз основа на националност, местоживеене или уседналост“, трябва да бъдат оставени извън закона. Стремежът на Европейската комисия с предложенията свързани с геоблокирането са разумни и логични но дори и те се сблъскват с проблема, че това не е пазарен проблем, а е по-скоро лицензионен и същите биха били трудни, ако не и невъзможни за имплементация на европейско равнище. Въпреки горепосоченото, по-силен интерес и основателна критика буди друга част от предложенията за Единен цифров пазар, което накара по-големите организации и защитници на човешките права да подготвят опозиционно писмо до европейските власти.
Възмущението на гражданите, организациите и всички останали е породено от член 13 от настоящото предложение за Единен цифров пазар (http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/1/2016/EN/1-2016-593-EN-F1-1.PDF) , което би накарало онлайн доставчици на услуги като Фейсбук и Ютюб, да сканират и проверяват постоянно потребителски генерираното съдържание, за да са сигурни че не се нарушават някакви авторски права. Това би заменило досегашния работещ модел, където ако бъде открито нарушение, то се докладва и едва тогава се отстранява. Докато предложението бива подкрепяно от групи за колективно управление за авторски права и развлекателната индустрия, то други открито се противопоставят на този член. Това са десетки организации, начело със Съюза за граждански права Civil Liberties Union for Europe (Liberties) и ЕДРИ European Digital Rights (EDRi) и Репортери без граници, които са подготвили отворено писмо, адресирано до президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, с което предупреждават че с приемането на член 13 се уронва доверието между страните членки на ЕС. Това мнение се поддържа от доста повече от изброените в отвореното писмо до Европейската комисия. България не остава безучастна за съдбата на потребителите онлайн, като това може да се види и в сайта https://stopthecensorshipmachine.net/ , където организации като БАИТ(българска асоциация по информационни технологии), Асоциация Телекомуникации и Международен правен център – ИЛАЦ.
Докато потенциални проблеми за доставчиците на интернет, онлайн платформите и обикновените потребители са много, то член 13 може да се окаже също така и незаконен тъй като не е съобразен със съдебната практика на Европа.
Видно от Директивата за електронна търговия (http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32000L0031&from=EN) платформите вече са задължени да премахват съдържание нарушаващо авторски права, след като са били уведомени, че съществува. Новото предложение, ако бъде прието, ще принуди интернет доставчиците, както и платформите да извършват сканиране (мониторинг) на качванията от потребителите, нещо което е напълно в разрез с „Отсъствие на общо задължение за контрол“ в член 15 от Директивата.
„Необходимостта да се инсталира система за филтриране на електронна комуникация, вече два пъти беше отхвърляно от Съда на Европейския съюз, както се вижда от съдебната практика по делата Scarlet Extended C70/10 и Netlog/Sabam (http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=119512&pageIndex=0&doclang=EN&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=158253)“ , това сочат организациите в своето писмо.
Допълнително се посочва, че про-активното филтриране на съдържание ще наруши и свободата на изразяване залегнала в член 11 от Хартата за основни човешки права.
Най-големият привърженик на член 13 е музикалната индустрия. Тя смята, че палтформи като Ютюб успяват да избегнат заплащането на скъпи лицензионни такси, като използват съществуващите системи за уведомяване и премахване на съдържание нарушаващо авторски права. Също така са на мнение, че про-активното филтриране ще намали осезаемо възникналият проблем.
Гледната точка на музикалната индустрия, както и на нейните защитници в лицето на организациите за колективно управление на авторски права, се разминава и с официалните проучвания на Европейската комисия. През 2015 година мащабно проучване, извършено по молба на Европейската комисия, установява следното: „няма доказателства, които да подкрепят идеята че нарушаването на авторски права онлайн, намалява продажбите“. (http://ted.europa.eu/TED/notice/udl?uri=TED:NOTICE:276982-2013:TEXT:EN:HTML&tabId=1)
Преди две седмици се състоя и интересно събитие във Варшава, където се събраха водещите имена в онлайн средата. Във форума CopyCamp.pl имаше представители на Mozilla, Creative Commons, Wikimedia и много други, които също открито изразиха своите опасения от цензура, при евентуално приемане на член 13
Гражданите които смятат, че правата им биха били нарушени при евентуално приемане на член 13 от Единния цифров пазар, имат възможност да изкажат своите опасения директно на хората от които зависи това. Благодарение на кампанията „Спаси мемето“ всеки един гражданин на ЕС би могъл да се обади напълно безплатно на някой от членовете на Европейския парламент и да предаде своето съобщение във връзка с член 13. На сайта имате възможност и да се свържете с някои от българските евродепутати.